Винаги можем да различим човек, който просто отмята работата си, от такъв, който има желание да направи нещо изключително. Единият има отегчен, отчаян и уморен вид, а другият е въодушевен, тръпнещ и енергичен. Това се предава в работата им и резултатът е видим – единият създава продукт, а другият – шедьовър.
Всичко това може да се наблюдава в строителството. Печалбарите са готови да направят всичко, за да изкарат някакви средства. Те могат да ви направят дървена къща, бързо строителство от стиропор, лека арматура и бетон като това в Турция, или дори могат да ви предложат да живеете в контейнер. А защо не и в кучешка колиба? Пиша всичко това с ясното съзнание, че човек е това, което мисли, това, с което се храни, начина, по който се отнася с тялото си и жилището, в което живее. Ако приемем, че е нормално да живеем в контейнер, то ние се принизяваме по-близо до животните, отколкото до човеците. Това е и виждането на строителите за нас, а донякъде и за себе си.
Вторият тип, вдъхновеният строител, е този, който създава шедьоври. Борбата с детайла, трудността при направата, огромното време и труд, които отделя, имат цел и тя е да направи нещо, което да е изумително. Нещо, от което той сам да не може да откъсне погледа си. И докато неговият колега пие бира след работния ден и говори със своите приятели, колкото да се намира на приказка и да убие малко време, вдъхновеният строител работи, мисли, събаря и поправя това, което би отнело от величието на неговото произведение. И така ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, докато не го завърши и сам не може да отдели очи от своя шедьовър.
За съжаление вдъхновените майстори са все по-малко, още по-малко стават клиентите, които могат да ги оценят, и последствието от всичко това е, че ние започваме да живеем в подобие на гето, вместо да живеем на място, в което е достатъчно само да излезеш, за да се вдъхновиш. За наша радост именно в България, в община Ветрино, село Неофит Рилски е едно такова място. Ден след ден, месец след месец, година след година много вдъхновени майстори оставят сърцето и душата си и като гъби никнат прекрасни архитектурни шедьоври, които карат всеки, който ги види, да затаи дъх и да преклони глава пред тези, които са ги направили. Къщите са внушителни – от камък, с прекрасни дворове и спиращи дъха огради. Неповторимата архитектура, характерна само за България и Византия, е връх в епохата на развитието и благоденствието. Всяка къща има свой собствен облик, има отпечатък, който е оставен от архитекта, изпълнителя и собственика. Разхождайки се в Неофит Рилски, човек вижда домове, които говорят за собствениците си. Общото между тях е, че има красота, вдъхновение и уникалност във всеки един от тях.
Днес ще ви запознаем с къща „Ники“. Къщите носят имената на хората, които са поръчали строителството. Мнозина споделят, че тя прилича повече на хотел, отколкото на къща. Мащабите й наистина са огромни и карат всеки, който я види, да постои няколко минути и да се вгледа внимателно в нея. Размерите й го карат да мечтае и да пусне въображението си на свобода. Тази къща е достойна за цар, а всеки заслужава поне един ден в годината да си позволи да бъде цар. Оградата на тази къща, от една страна, е като зид на крепост, но от друга страна – тя е наситена с прекрасни архитектурни елементи, които са характерни за нашата култура. Поглеждаш към къщата и не вярваш, че тя се намира в България, а още по-невероятното е, че е точно в Неофит Рилски. Много хора питат защо точно в това населено място се случва всичко това и отговорът винаги е един и същ – защото тук работят вдъхновени хора. Такива, които дишат, чувстват и живеят със своята работа. Такива, които виждат съвършенството и се стремят да се доближат максимално до него. Хората, които живеят в подобни къщи или имат щастието да ги виждат всеки ден, са хора, за които няма ограничения. Щастливи и благодарни сме, че именно в България се случва всичко това и е прекрасно отново да се отличаваме от всички останали. В момент, в който хората все повече се стремят към своята безполезност и безсмисленост, в един такъв момент ние се стремим към отдаденост и съвършенство. Резултатът от труда говори сам за себе си и всеки път ни приближава с крачка напред към постигането на величието, което България заслужава.
Коментари
Статията има 0 коментара